„Недейте си събира съкровища на земята„ Матей 6:19–34. Етичното учение на Христос за материалните блага. Серия от проповеди върху Проповедта на планината, четвърта част

Автор: Боян Мак Михайлов

Abstract:

Боян Мак Михайлов, „Недейте си събира съкровища на земята„ Матей 6:19–34. Етичното учение на Христос за материалните блага. Серия от проповеди върху Проповедта на планината, четвърта част. Sofia: Holy Trinity Christian Church, September 6, 2026

This sermon, the fourth in a series on the Sermon on the Mount, examines Matthew 6:19–34 and Christ's ethical teaching on material possessions. In a contemporary consumer culture saturated with advertising and financial anxiety, Jesus's words about treasure, vision, and worry remain profoundly relevant. The sermon argues that the passage moves beyond simplistic questions about wealth and poverty to address the human heart, its motivations, aspirations, and fears. The first section (Matt. 6:19–24) explores the contrast between earthly and heavenly treasure, showing that hoarding material wealth leads to idolatry—serving Mammon rather than God. The second section (Matt. 6:25–34) addresses anxiety about food, drink, and clothing, arguing that worry is incompatible with trust in a Heavenly Father who knows our needs. Drawing on commentators including Bonhoeffer, Stott, Luther, Spurgeon, and Gooding, the sermon challenges believers to examine what they truly value, how they view material possessions, and whether anything competes with God's lordship in their daily lives. The conclusion calls for confidence in God's providential care and a reorientation of the heart away from earthly accumulation toward heavenly treasure.

Original language:

Bulgarian

Keywords:

Sermon on the Mount, Matthew 6:19–34, material possessions, treasure in heaven, Mammon, anxiety and worry, divine providence, trust in God, Christian ethics, consumer culture¹

Въведение

Тази част от Матей е изключително актуална в днешното консуматорско време. Рекламите в медиите създават погрешно впечатление, че не може да живее без поредния предлаган продукт. Според ChatGPT съвременният човек живеещ в Западна Европа е изложен между няколко стотин до хиляда рекламни експозиции дневно, особено за активно използващ интернет човек. Например изследване на рекламната експозиция, базирано на данни от 188 държави, оценява около 736 онлайн реклами дневно за Великобритания.

През годините християните многократно са си задавали въпроса дали Бог иска те да са бедни или богати? Както ще разберем днес, това е повърхностен и неправилно зададен въпрос. Учението на нашия Господ Исус Христос се простира много отвъд тази на пръв поглед проста дилема и адресира въпросите за човешкото сърце, вътрешните мотиви на човека, нашите стремежи и страхове.

Матей 6:19 -34 е част от Проповедта на планината, част от етичното учение на Христос за Божието Царство, който поучаваше множествата от Галилея, Декаполис, Йерусалим, Юдея и отвъд Йордан (Мат. 4:25). Етичното учение на Христос се извършва в средата на Неговото служение на изцеление. Проповедта на планината е едновременно идеал, към който трябва да се стремим, както и преобразяваща инициатива². Тя е за нас идеал, защото винаги може да намерим по-голяма дълбочина в нейното разбиране, която да съответства на нашето познание за Бога. Но тя има също практическа насоченост, защото чрез нея Господ Исус Христос ни дава конкретни инициативи, които преобразяват живота ни.

В тълкуванието на Матей 6:19 -34 се крият две сериозни опасности. Първата е да се концентрираме само върху началото „Недейте си събира съкровища на земята...“. Концентрацията върху тази отрицателна заповед без оглед на следващото поучение води до виждане за посвещение на крайна бедност. Възможно е на определени хора Бог да е дал особена дарба да живеят без никакви притежания, както например Франциск от Асизи, но това със сигурност е особен дар от Бог. Втората опасност е да се концентрираме върху края „а всичко това ще ви се прибави“, отново без оглед да се задълбочим в поучението на Христос. Така можем да прочетем в текста обещание за материален просперитет.

За доброто разбиране е важен непосредственият контекст. Мат. 6:19-34 следва непосредствено поучението на Исус за молитвата и предхожда поучението му за осъждането на ближния. Пасажът може да се каже, че е почти в центъра на Проповедта на планината.

Съкровища на земята или съкровища на небето? (Матей 6:19 – 24)

Трупане на съкровища (Мат. 6:19 – 21)

Трупане на съкровища (Мат. 6:19–21). Думата „съкровище“³ (гр. Θησαυρός) е с две основни значения. Първо, тя означава кутия за скъпоценности. Второто – съкровище или богатство.⁴ Т.е. думата обозначава както мястото където се съхраняват скъпоценности, така и самите скъпоценности.

В Мат. 6:19 Исус използва думата в нейното буквално второ значение. Основни характеристики на съкровищата по времето на Исус са, че металите корозират, а дрехите биват изядени от молци. Т.е. тези съкровища са нетрайни. Но в Мат. 6:20 Исус вече използва думата метафорично, тъй като очевидно на небето няма смисъл да се трупат физически съкровища.

Приложение. Ако прехвърлим думите на Исус около 20 века напред в нашето съвремие, то в съвременен контекст „съкровища“ може да включва пари, имоти, вещи, инвестиции и всичко материално, което човек събира като богатство. Основният акцент е върху трупането на земно богатство, а не върху забрана да притежаваш неща!

Но Исус не спира до тук. В Мат. 6:21 той казва, че където е сърцето ни, там ще е и съкровището ни. Как следва да тълкуваме това? Исус апелира към сърцето на човека, от което зависи дали човек ще проявява алчност, като складира съкровища.

Приложение. Можем да си представим човешкото сърце като сандък за скъпоценности, в която има или желание за дарителство или алчност. От нас зависи какво желаем да сложим в този сандък и какво ще извадим от него.

Паралелният пасаж в Лука 12:33-34 гласи: „Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ (Лука 12:33-34, изд. Верен). Думата „имот“ (гр. Ὑπάρχω⁵) тук има общо значение на нещо, което е на мое разположение⁶, а не непременно „недвижим имот“, както бихме били склонни да прочетем българския превод на текста.

Известният английски богослов проф. Дейвид Гудинг коментира Лука 12:33-34:

„Нашите дребни материални притежания изглеждат толкова важни и ценни, че се страхуваме от загубата, която ще понесем, ако ги раздадем. За да противодейства на този страх, Христос поставя нашите притежания в правилната им перспектива“⁷

Друг пасаж отново в Лука гласи: „Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.“ (Лука 6:35)

Исус изобличава фарисеите и им казва: „По-добре давайте милостиня от това, което е в сърцето; и ето, всичко ще ви бъде чисто.“ (Лука 11:41).

Подобно е и разбирането на апостол Павел в 1 Кор. 8:1-9 – човек да дава доброволно според възможностите си.

Духовното виждане (Мат. 6:22-23)

Духовното виждане (Мат. 6:22-23). Окото тук се използва като метафора за духовно виждане. То може да е чисто или лукаво. Човекът с лукаво „око“ или с лукаво виждане за богатствата става идолопоклонник. От друга страна вярващият трябва да има чисто виждане за богатствата. Стот обобщава това така: „Тогава кое се забранява? Онова, което Исус забранява на последователите си е егоистичното трупане на блага“⁸

Служенето на двама господари (Мат. 6:24)

Служенето на двама господари (Мат. 6:24). Алчният човек става идолопоклонник, защото той започва да има господар различен от Бог. Той се покорява все повече на желанието си да събира скъпоценности на земята. Исус използва тук името на езическия картагенски бог на парите Мамон, чието име става нарицателно за пари.⁹ По този начин служенето на Мамон се противопоставя на служенето на истинския Бог.

Германският богослов Дитрих Бонхьофер коментира тази част от Проповедта на планината в известната си книга „Цената на ученичеството“:

„Притежанията на света имат склонността да отклоняват сърцата на учениците далече от Исус. На какво всъщност сме посветили себе си? Това е въпросът. Дали сърцата ни са насочени към земните неща? Дали се опитваме да комбинираме посветеността на тях с верността си към Христос? Или сме се посветили изключително на Христос? Светлината на тялото е окото, а светлината на християнинът е сърцето му. Ако окото е тъмно, колко голяма е тъмнината на тялото! А сърцето е тъмно, когато се е вкопчило в земните неща, защото тогава, колкото и спешно да ни призовава Исус, Неговият призив не успява да намери достъп до сърцето ни.“¹⁰

Приложение за нас днес

Относно нашия живот днес, тази част от текста поставя три въпроса:

1.Какво трупам в живота си, което подлежи на повреда, счупване или загуба и е на практика безсмислено?

2.Какво е моето виждане относно материалните притежания?

3.Съществува ли нещо свързано с материални притежания, което да се конкурира с Господството на Бог в моя ежедневен живот?

Безпокойство за храна, питие и облекло (Мат. 6: 25–34)

Освен идолопоконството към парите, тревогите относно храна, питие и облекло могат да обземат душата на човека. Исус задава реторичен въпрос, който подсказва, че животът е много повече от тези три неща. Той се аргументира, че грижите не могат да променят фактите. Христос дава за пример небесните птици и полските лилии, за които Бог се грижи. Мартин Лутер обръща особено внимание на факта, че Бог прави от птиците учители, като пише:¹¹

„Той прави от птиците наши учители и наставници. Великата и постоянна благодат към нас поражда факта, че в Евангелието едно безпомощно врабче става богослов и проповедник на най-мъдрите сред хората ... Когато слушате славея, вие чувате един отличен проповедник...“¹²

От друга страна Спърджън се съсредоточава върху кремовете: „Прекрасни кремове, как укорявате нашето глупаво безпокойство!“¹³

Христос набляга върху факта, че Бог е всъщност „Небесният ви Отец“, т.е. нашият Отец! В Мат. 6:30 Исус нарича тези които се безпокоят „маловерци“ (гр. ὀλιγόπιστος¹⁴). Лично аз мисля, че целта му не е била да обижда слушателите си, а да покаже, че вярващите има Небесен Отец, който се грижи и вместо да се безпокоят, трябва да имат по-голяма вяра в Него.

Христос показва и голямата разлика между вярващите в Него и Отец от една страна и езическите религии от друга („всичко това търсят езичниците“, Мат. 6:32). Езическата религия в същността си е опит за трансакция с някое ограничено божество, която трябва да даде дъжд, плодородие или друга придобивка.

Приложение за нас днес

Грижите за храна, питие и облекло сякаш остават в миналото на българина, но те са изместени от копнежи за имот, кола и добре платена работа. Отново според ChatGPT около 2,45 милиона българи имат поне един регистриран кредит, по данни на БНБ към 30 юни 2025 г., по информация от Централния кредитен регистър. Това е приблизително 38% от населението на България. На фона на тези цифри, не е изненадващо колко хора изпитват страх и безпокойства?

Но нашето съвременно общество изглежда си създава безпокойствата само? Проблемът днес може би е, че искаш да имаш като колата на другия, работата на другия, жената на другия ... Ако се вслушаме в поучението на Исус, може би е време да спрем да се сравняваме с някой друг, по-богат, по-красив, по-умен? Същото важи и за страната ни, която всекидневно сравняваме с други страни.

Изграждането на доверие в нашия Небесен Отец означава да се видим като ценни деца в Неговите очи!

Заключение

Този откъс от Проповедта на планината трябва да ни накара да размишляваме по два основни въпроса. Първият, „Какво ценим истински?“ и вторият, „За какво се безпокоим?“¹⁵ Джон Стот вижда в него две съкровища (тленно и небесно), две състояния на очите (да си в светлина или тъмнина) и двама господари (Бог и мамона).¹⁶

За съвременния християнин днес, това Христово поучение е жизнено важно. В този откъс от поучението на нашия Господ получаваме и пълно уверение, че Бог като наш Небесен Баща има пълно знание за нашите нужди (Мат. 6:32). От нас Христос очаква да изграждаме вярата си в Неговата грижа.